Какво е Джодо?
Джодо (杖道) е третият вид бойни изкуства, заедно с кендо и иайдо, влизащ в програмата на Общояпонската федерация по кендо. Джодо представлява изкуство на фехтовка със сравнително къса тояга, използвана срещу меч.
За разлика от иайдо, тренировките по джодо включват само упражнения по двойки; за разлика от кендо, в джодо се използват само кати без свободен двубой. Начин на изучаване на джодо е аналогичен на традиционни кенджутсу.
При спазване на правилен подход към тренировките, джодо развива усещането за дистанция и време, подобрява възприятието за действие и бездействие на партньора, а също така и научава човек да се адаптира към променяща се ситуация.
Нашата линия
Сериозната практика на джодо е невъзможна без следване на линията на истински майстор. Нашето доджо следва линията на Ишидо Шидзуфуми сенсей (Ханши иайдо 8-ми дан, Кьоши джодо 8-ми дан, Кьоши кендо 7-ми дан). Част от тази линия са Луи Виталис сенсей (Кьоши иайдо 7-ми дан, Кьоши джодо 7-ми дан, Ренши кендо 7-ми дан) и Рене ван Амерсфорт сенсей (Кьоши иайдо 7–ми дан, Кьоши джодо 8-ми дан).
Тренировките по джодо в нашия клуб се провеждат от инструктор, притежаващ степен 4-ти дан.
История
Много традиционни стилове бойни изкуства (ко-рю), особено фехтовката с алебарди или друго оръжие с дълга дръжка, са включвали и боравене с тояга, наричана бо. Това донякъде се обяснява с риска от евентуално счупване на дръжката на оръжието по време на битка и с необходимостта от бързо контриране на текущата атака преди да се извади спомагателно оръжие. От друга страна това се дължи и на тогавашния етикет, в съответствие с който, за един самурай, особено високороден, атакуван от обикновен човек, е било под достойнството му да вади меча си, докато тоягата винаги е била под ръка.
Системата, която най-вече определя същността на джодо е стил Шинто мусо-рю, основан от Мусо Гонносуке Кацуйоши, се е формирала в началото на XVI век. Според легендата, споменатият самурай отправил предизвикателство към самия Миямото Мусаши и загубил. Не разполагаме с достоверно описание на този двубой, но се предполага, че Мусаши успява да блокира бо-то на Гонносуке и парализира оръжието му, след което нанася удар, показвайки превъзходството си. Унижен от поражението си, Мусо се оттегля в храма Хоман на острова Кюсю и се отдава на изнурителни тренировки и медитация. По времето на практиките си той получава видение, благодарение на което научава тайната на боравенето с тояга и осъзнава предимствата на късото оръжие. Той скъсява тоягата си до дължината на днешното джо (4 шаку 2 сун 1 бу, приблизително равно на 128 см) и отива при Мусаши, отново се изправя срещу него, и, попадайки в същия блок, успява да хване джо-то си от другия край и така да нанесе удар.
Може би това е само легенда, обаче знаем със сигурност, че Мусо Гонносуке е спечелил известност и е станал учител по фехтовка на клана Курода, а неговият стил се е превърнал в компонент на образователната система на клана. Името на Шинто мусо-рю не е било известно отвъд владенията на Курода до началото на XX век, когато Шимицу Такаджи, един от тримата майстори на този период, започнал да преподава джодо в Токио, което дало тласък на разпространението на това изкуство.
Шимицу не само преподавал класическия стил Шинто мусо-рю, но и положил усилия за разширяване на сферата на приложение на техниката джо. Например, той изработва система за обучение на японската полиция; също така по молба на Общояпонската федерация по кендо той създава комплекс от „стандартни” техники – сейтей, аналогични на сейтей иайдо. Този комплекс, официално наричан Зен Нихон Кендо Ренмей Джодо, е основното направление, което днес се изучава в организациите, влизащи в състава на Общояпонската федерация по кендо.
Техниката
Техническите елементи, от които се състоят катите в джодо, са много разнообразни. Освен това, поради факта, че джодо се тренира по двойки, техническите навици на трениращия не отстъпват по важност на усещането му за време, разстояние, инициатива и т.н. Основната техника се преподава като поредица отделни действия, което позволява на начинаещия да отдели повече внимание за усвояването на кихон.
Всички кати се изпълняват с партньор, въоръжен с меч. Тази практика има исторически произход, понеже именно мечът е бил основното оръжие, с което се е сблъсквал човек по времето на формиране на джодо. В Шинто мусо-рю има различни начини на взаимодействие с противника (учи тачи), в зависимост от това, дали той е въоръжен с къс меч или с дайсьо (двойка дълъг и къс меч), а в сейтей джодо – партньорът винаги използва дълъг меч.
Инициативата в катите първоначално винаги започва от учи тачи. Той може да доближи ши тачи (въоръженият с джо) на разстояние удар или да инициира взаимно приближаване. Ши тачи, чиято роля се свежда до усъвършенстване на изучаваната техника, по свое усмотрение избягва атаката, нанася удари или блокира меча или ръцете на учи тачи с помощта на джото, като през цялото време контролира разстоянието и избора на правилния момент, не позволявайки на партньора на вземе инициативата.
Основните удари (кихон) в джодо могат да се изпълняват самостоятелно (тандоку доса) или с помощта на партньор (сотай доса).
Списък на основните удари:
1—Хонте учи („удар с прав захват”)
2—Гиякуте учи („удар с обърнат захват”)
3—Хики отоши учи („сблъсък и удар”)
4—Каеши цуки („обръщане и мушкащ удар”)
5—Гиякуте цуки („мушкащ удар с обърнат захват”)
6—Маки отоши („отбивам и поразявам”)
7—Кури цуке („завъртам и притискам”)
8—Кури ханаши („завъртам и отпускам”)
9—Тай атари („тласък с тяло”)
10—Цуки хазуши учи („избягвам мушкане и удрям”)
11—До барай учи („отблъсквам режещ удар и удрям”)
12—Тай хацуши учи („избягвам атака и удрям”)
Кати Зен Нихон кендо ренмей джодо:
1—Цуки-зуе („допираща тояга”)
2—Суигетсу („слънчев сплит”)
3—Хиссаге („скриване”)
4—Шамен („удар отстрани по главата”)
5—Сакан („прониквам отляво”)
6—Мономи („оглед”)
7—Касуми („мъгла”)
8—Тачи отоши („отбиване на меч”)
9—Рай учи („удар от мълния”)
10—Сейган („право в очите”)
11—Мидаре доме („пресичане на безпорядък”)
12—Ран-ай („хармония в хаоса”)
Обучение
Обучението на джодо започва от кихон. Такива елементи като удари хонте учи, гиякуте учи, хики отоши учи и отбранителни действия кури цуке и тай атари се срещат в много кати, поради което тренирането на споменатите похвати е особено важно. Макар и да изглеждат прости, те имат тънкости и тяхното изпълнение изисква максимална прецизност и способност да се контролира джото. В зависимост от предишната подготовка на обучаващите се, боравенето с меч може да се включва в уроци в по-малка или по-голяма степен, но във всички случаи в състава на тренировката влизат упражнения с меч като част от загрявката.
Изучаването на катите е под формата предимно на индивидуални упражнения. Такива упражнения не дават възможност да се прецени времето, необходимо за движение, както и дистанцията, но те са оптимални за запаметяване на общата последователност на движения. Обикновено при трениране по двойки ролята на учи тачи се отрежда на учителя или по-опитния ученик, поради което към изучаването на тази роля се преминава на значително по-късен етап. В големи групи начинаещи трябва да овладяват успоредно и двете роли.
Атестации и състезания
Атестациите по джодо се провежат по същия начин, като и по иайдо, с тази разлика, че няма ограничение във времето. Пет кати се изпълняват по двойки, като всеки участник се оценява индивидуално. За първо кю обикновено е достатъчно ученикът да знае ролята на ши тачи, докато от първи дан нататък е необходимо да владее и двете роли. В Българска Федерация по Кендо е приета система с пет кю: от 5ти до 1ви. След това идва майсторски степени – данове, от 1ви до висши 8ми.
В състезанията в джодо се участва по двойки. Във всеки мач две двойки се състезават помежду си, а трима съдии определят коя е по-добра, кой е по-добър участник с джо.
Тренировъчно оръжие
Бокен и джо, изработени от хубаво дърво, макар и по-скъпи, ще издържат по-дълго и няма да се напукат или надраскат, което ще ви спести дребни наранявания. Изборът на дървеното оръжие за джодо изиква голямо внимание, понеже основният елемент на джодо са удари с него по меча. Препоръчваме при закупуването да посъветвате със своет треньор. При необходимост клубът ни може да ви предостави оръжието за първи тренировки.
Облекло
Традиционното облекло за класически японски бойни изкуства се състои от тъмносини или бели кейкоги и хакама. Под хакамата се слага широк (до 10 см) и дълъг (3,5-4 м) колан – оби, предназначен за поставяне на меча в него.
В понапреднали етапи, при изучаване на ко-рю, също се ползва танджо (късо джо), кодачи (къс меч) и кусаригама.
