(Статя от Георги Найденов, 1Дан Иайдо)
Германия, 05/06/2015, 13:30 часа. Най-накрая малко сън след 14 часа кола-летище-самолет-кола от Варна през Букурещ до Санкт Георген, германско селце в близост до мястото на семинара: Филинген-Швенинген, в което след 18:00 нищо не помръдва и понеже е петък, тръгваме да търсим магазин за храна, за да се запасим за следващите дни – не се знае дали нещо ще работи в събота и неделя (оказа се вярно, в неделя имахме късмета да купим последните 12 яйца и 4 хлебчета в една бензиностанция). Нашите сподвижници Леонид Сенсей и Костадин Воденичаров бяха доста търпеливи да изчакат да се наспим преди това и междувременно не скучаеха – среща с Петър Рьодер – гръмогласния, за който с Наско (моет син) вече си имахме име – The Sleeping Guys.
Ден Първи, 06/06/2015: Пътуваме към залата и мислите ми прескачат от изпита, който ме очаква следобед, към любопитството да се срещна на живо с човек – легенда, за който до този момент само бях слушал, самият Ишидо Сенсей. Това, което не подозирах изобщо, беше присъствието не само на легендарния Ишидо Шизуфуми Сенсей от самурайски род, Йошимура Сенсей, но и на 8 от най-известните сенсеи 7-ми дан Иайдо в Европа: Крис Мансфийлд Сенсей – Великобритания, Лен Бийн Сенсей – Великобритания, Фей Гудман Сенсей – Великобритания, Аад Ван де Вингаард Сенсей – Холандия, нашият Сенсей Рене Ван Амерсфоорт – Холандия, Такао Момията Сенсей – Швеция, Крис Бъкстън Сенсей – Великобритания, Даниеле Бора Сенсей – Италия.
С влизането попаднахме на дълга опашка от учасници, чакащи за регистрация в семинара. Наредихме се и докато чаках моя ред да бъда регистриран лично от Карл Денекер Сенсей наблюдавах фоайето на залата, през което минаваха непознати и тук-таме познати лица. Други спокойно чакаха своя ред за кафе или минерална вода, чиито количества изобилстваха до края на семинара. Вземаш когато си жаден – плащаш когато носиш пари в себе си. Супер удобно измислено от любезните домакини. Към залата се приближава Рене Сенсей, придружаван от хора от Холандия, усмихнат както винаги, поздравяваме се, разменяме няколко приятелски думи и влизаме в залата. Намираме последния незает ъгъл в залата, която пращи по шевовете от поне 250 Иайдоки от Германия и от цял свят. Намира се и четвърти българин (Емил Димитров), но от английско доджо, пожелаваме си 4 от 4 на изпитите.
Появявят се Сенсеите и правят последни уточнения на програмата, с неголям на ръст побелял човек с очила, който на улицата бих взел за японски турист в пенсия. Всички чакат неговите нареждания – Ишидо Сенсей. Строй се, първите наставленията на Ишидо Сенсей звучат просто и ясно – правете Иайдо с отворено сърце, най-напред се погрижете да сложите живота си в ред, за да ви напуснат мислите, които ви носят тревоги и притеснения, чувството за вина и за съжаление. Иайдо е духовния път на самурая. Подобрявай техниките с упоритост и постоянство, изчисти съзнанието и отвори сърцето си с кураж и само-дисциплина. И подготвяй добре своите обяснения за различните техники и термини, ако са прекалено теоретични показват неразбиране и е възможно да не минеш на изпита. Например – определение на Заншин, дадено от Момияма Сенсей на изпит за 7-ми дан: Заншин е като да бъдеш шофьор на автобус, докато го караш, държейки част от вниманието си върху големите габарити на автобуса и движението около него, мислиш и за всичко, което се случва с пътниците в/около него. Едни слизат от предната врата други се качват през задната, трети се опитва да догони автобуса. И пак продължаваш да караш голямото нещо през пространството без аварии и инциденти следейки за всичко около и зад себе си.
Разделяме се на групи и тръгваме към другата зала. Нашата тренировка се води от Рене Сенсей, Аад Сенсей от Холандия и Йошимура Сенсей от Япония. Мечът в ръцете му е като детска играчка, изглежда лек като перце, но смъртоносно перце. Следва обяд, втора тренировка подготовка за изпита. С нежните наставления на Фей Гудман Сенсей. “Държиш опонента под контрол, контрол, контрол и ако нещо се обърка – не спирай, докарай нещата до край, с достойнство”. Все още нямах представа колко фатално ценен щеше да се окаже този урок за мен само един час по-късно.
Всъщност всичко, което се случи по време на тези два дни, се оказа просто един голям урок. Будо урок и най-вече житейски урок. Всичко, което ти се случва, бива създавано от теб самия. Цялата ти материална вселена произтича от теб, от мислите, които преобладават в твоето съзнание и от емоциите, чрез които ги проектираш от вътре навън. От Вътре Навън. Всичко, което ти се случва, се случва два пъти, най-напред в главата ти. Допуснеш ли тревожните мисли за провал да забъркат емоционалния коктейл от страх и притеснения, които да изпълнят сърцето ти, на практика подготвяш провала да се материализира в реалността. И когато това се случи, единственото нещо, което може да те изведе до победата, е откритото сърце, кристално чистото намерение да се справиш. Под формата на увереност и достойнство.
Другият сенсей от Великобритания (Крис Бъкстън) ни връща няколко пъти, за да види най-накрая как излизаме напред – с достойнство и намерение, с походка и поглед, които казват на комисията “Аз идвам тук, за да взема този дан, не ми пука вие какво мислите за мен, аз този дан го вземам. Точка” Чисто намерение, никаква емоция, никакво усилие, спокойствие и достойнство. Искам и възнамерявам да взема моя дан, всякакво друго развитие на събитията е невъзможно, даже и за миг не го допускам. Аз обаче, в този момент го допусках, съмнението се въртеше в главата ми. И точно за това беше урока. Техника, трениривки, всичко остава в миналото. Сега важно е единствено отвореното ти сърце и чистото намерение. В лицето на бедствието това е което те води до крайния успех. Изпитът започва. Излизам, за да взема първия си дан. Но знам, че ще сгреша, само не знам кога точно. Това малко ме плаши, чувствам се все едно съм излязъл доста надалеко извън моята си територия, всичко ми е непознато. И няма къде да се скрия, когато сгреша. Защото знам, че ще допусна грешка, само не знам кога. Поздрав, виждам само Момияма Сенсей в комисията и нищо друго, зпочвам, събуждам се на обръщането, когато ми се мярва лицето на моя сенсей, който чака своя ред за изпит на 5-ти дан. В погледа му има одобрение, явно не съм познал, почти накрая съм и всичко е без грешка. Последна ката, ката 9 Сейтей, обръщане, сечене, мушкане… Баааам! Нещо тук изобщо никак не е наред. Възможно най-глупавата грешка, намирам се в грешно камае, сърцето бие лудо, едвам удържам дишането, скъсан съм, няма смисъл да продължавам. Дойде му реда на Урока! Достойнство, спокойствие и чисто намерение, ако искат нека ме късат, аз ще им покажа всичко до самия край. Само ми трябва моят момент, в който да се върна в играта. Ето го, влязох в правилното камае. Благодаря на меча, че беше с мен и се държах за него в момента на трудност. Тръгвам си. Разминавам се с Леонид Сенсей и се надявам, че моето напрежение не го е разконцентрирало. Ни най малко, след няколко минути е той е блестящ, безапелационен 5-ти дан, достоен ученик на Рене Сенсей. А аз получих и дана си и урока си. Безценно. И тримата минаваме! Всеки получи своя дан, за който беше дошъл, а аз получих и Урока. Един вид бонус. Повече, отколкото бях очаквал. Щастлив съм и горд с постижението. Поздравявам Костадин за 3-ия му дан, благодаря на Леонид Сенсей, благодаря на Рене Сенсей (който с саркастична усмивка подхвърля краткото “never quit”), благодаря на Фей Гудман Сенсей за големия урок, който ми преподаде за няколкото минути заедно.
Всичко останало си беше чисто забавление плюс 2-3 допълнителни урока от Крис Мансфийлд Сенсей (не държиш меча, научи се държиш меча, ръцете ти са отворени и нямаш Контрол). И от Лен Бийн Сенсей (излизай от зоната на комфорт с лекота, изследвай смело и с голямо Намерение). Благодаря на другарите си в пътуването, на сина ми за подкрепата, на колегите от Варна, които се радваха с мен, и най-вече на Леонид Сенсей за всичко на което ме учи и за това, че в определени моменти беше единствения, който вярва в мен.
След една година ще е се връщам пак там, за да си взема втория дан. Без грешка.
